Размери и инвентар

При повечето билярди съотношението между ширина и дължина е 1 : 2.

Спортният има най-различни размери, но най-разпространени са:

• голяма маса - 3,5 х 1,75 м;
• средна маса - 3,2 х 1,6 м;
• малка маса 2,9 х 1,45 м;
• карамболна маса - 2,5 х 1,2 м.

Английският билярд - снукър:

• стандартен - 12'' х 6'';
• 3/4 размер - 8'' х 4'';
• 1/4 размер - 6'' х 3'';

1'' (фут) се равнява на 30,48 см.

  Размерът на билярдната маса се измерва по хода на топката. От единия шпонд до другия срещуположен шпонд на масата, както съм отбелязал на илюстрацията. 

  На краката на билярдните маси се поставят нивелирни винтове. Височината на плота на масата е на 0,8 метра от земята.

  Материалът използван за направата на билярдните топки може да бъде слонова кост или различни пластмаси, чиято твърдост доближава стойността от 1.

  Размерът на топките варира от 56 до 76 мм в диаметър. За големи състезания по спортен билярд се използват топки с диаметър от 69 до 71 мм. Центърът на тежестта на всяка топка трябва да съвпада с центъра на сферата.

  Карамболните билярди имат топки с диаметър 60 - 69 мм.

  При спортния билярд са нужни 15 бели номерирани топки от 1 до 15 и една основна кръстосана топка.

  

При обикновения билярд топките от 1 до 7 са с различни цветове, номер 8 е черна, а от 9 до 15 полюсите на топките са бели.(в различните краища на България има различни разбирания за цветовете на двата вида топки. Срещал съм хора, които ги определят като "пълни" - топките от 1 до 7 и "празни" - топките от 9 до 15. Други пък ги наричат "малки" - от 1 до 7 и "големи" от 9 до 15.)

  Карамболът се играе с три топки. Едната е цветна, а другите са бели като едната има точка.(Което не означава, че бялото не е цвят.)

За по-дълга експлоатация на топките е нужно:

• Да не се оставят на слънце;
• Да не се оставят до парно или отоплителни уреди и печки;

Към комплекта са нужни креда, триъгълник и дървено сандъче.

  За креда може да се използва и обикновен тебешир.

  Триъгълниците са равностранни в зависимост от големината на топките.

  При големи маси играчът не може да достигне до всяка точка, за това се използва особен вид щека (машинка) или на по-разбираем език удължител. Тя представлява обикновена дървена пръчка(наподобява щека) с дължина от 1,6 м до 2,4 метра. В миналото на самия край на тази щека се е прикрепяло дъсчица с размер 6 х 10 см. и изрязан улей, по който да се плъзга далечният край на щеката. С напредването на годините удължителя се усъвършенства и в края на самия удължител се поставят различни приспособления с различни форми, но далеч по-различни от дъсчицата от миналото.

На илюстрациите можете да разгледате няколко разновидности на накрайници за удължители. Първите два, както и сами можете да видите са от типа "Х". Под тях е така наречения тип "паяк" и последните два са от типа "мост"

Щека (КИЙ): От качеството на щеката зависи много успеха Ви. Ако тя има дефекти, се разваля удоволствието от играта. 

Началото

Билярдът е интересна и полезна игра. Тя помага да се свали напрежението и умората и добре да се почине. Може да се играе едновременно от хора на различна възраст. Полезна е за хората, които водят заседнал начин на живот. Играчите, които практикуват билярд развиват контрола си върху точността и силата на удара си. Изключително полезен в нашия живот пълен със стресови ситуации.



Думата билярд идва от френската дума "billard" от "bill" - топка. Известен е от най-стари времена. Счита се, че първата година на съвременния билярд е 1429 г. Кралят на Франция Людвик XI е заповядал да бъде поставена билярдна маса в покоите му. В самото начало кралят на Франция взел парче трева от градината си и го поставил на   маса на закрито като имал за цел да играе крокет(croquet), но вместо метални пръчки е използвал различни други видове.

Играта започва да се налага сред аристократите. Едва след век започва да се играе и отвъд Ла-Манша. В Лондон се открива първият салон и бързо се налага сред висшето общество. През XVIII - XIX век започват да се организират първите турнири и шампионати. В стара Европа Билярд се е играло за удоволствие и се е считал за привилегия на скучаещите аристократи.

 Не е изненадващо, че при нас, както и с всяко друго нещо билярдът не е бил толкова популярен в началото. Първите билярдни салони се откриват в края на 19 век, но не получава голямо разпространение.
  С развитието на Новия свят се променя и отношението към играта. Билярдът става достъпен за всеки.
  След 1989 година играта преживява бум в България. Няма град, в който да не се играе на тази стара-нова игра.